С уиски и сестринство, номинираният за Оскар „Nai Nai & Wài Pó“ предизвиква образите на азиатски възрастни като жертви на омраза

Зад кикота и пърдашите, споделени сред двете тайвански баби имигранти, които вземат участие в Късометражният документален филм „ Nai Nai & Wài Pó “ е сериозно изказване за антиазиатската ненавист, сподели режисьорът на кино лентата.

Режисьорът Шон Уанг, чийто филм наблюдава личните му баби, които живеят дружно като платонични сродни души, сподели, че е направил късометражния като контра на разказите към азиатските старейшини по време на пика на пандемията от ковид.

„ Когато видях заглавията през това време и когато видях хора като моите баби, показани в медиите … те ги нарисуваха като тези хора, които просто са били жертви и подценявани, “ сподели Уанг, който приказва с NBC News преди неделните Оскари, на които филмът е номиниран за най-хубав документален късометражен филм. „ Това, до което се пробвах да стигна, беше да се опитам да направя нещо, при което, в случай че гледате кино лентата, идващия път, когато видите някой, който наподобява на тях по улиците, в действителност ще видите човешко създание. “

17-минутният документален филм преглежда от близко неповторимото сестринство сред Nǎi Nai и Wài Pó, бабите на Wang по бащина и майчина линия. Двойката в началото се срещна поради родителите на Уанг и се харесаха изключително. Те се сближили след гибелта на съпрузите си и в последна сметка избрали да живеят дружно. Във кино лентата бабите прекарват дните си в четене на вестник, провеждат танцови празненства за двама и вършат други нелепости, до момента в който приключват нощите си, като спят в едно легло. Има и инцидентно пръдняне или две.

Филмът е посипан с къси, занимателни „ скечове “, оркестрирани от Уанг, в които двамата карат да вали с малко пари от върха на стълбите, пръскат уиски от бутилката и ръката съпротивлявам се. Документът може да е цялостен със смях и моменти на лековерие, само че също по този начин не заобикаля диалозите за смъртност и загуба.

„ Дните, които прекарваме, чувствайки болежка, и дните, които прекарваме, изпитвайки наслада, са едни и същи прекарани дни “, споделя Nǎi Nǎi на мандарин. „ Така че ще избера насладата. “

Уанг, който прекара известно време с двойката по време на разгара на пандемията, сподели, че късометражният филм също визира по какъв начин офанзивите са засегнали дамите. В една сцена бабите разкриват страховете си от напускането на къщата, доказани от това, което виждат в новините. Това напрежение, сподели той, е прикрито течение във кино лентата.

„ Това беше противоотрова против безпомощността, която изпитвах, гнева, който изпитвах, нещо като противоотрова против всичко грозно “, сподели той. „ Влизах в стаята и започвахме да танцуваме и да се майтапим. “

Докато планът беше частично реакция на онази епоха на антиазиатска ненавист, Уанг сподели, че не счита, че е належащо да прави категорично изказване по въпроса в филм. Всичко, което трябваше да направи, беше да покаже, че двамата са достоверни.

„ Не искахме да създадем нещо, което е толкоз политически натоварено “, сподели Уанг. „ Наистина желаех просто да се облегна на тях и да го съсредоточа върху бабите си и в действителност да го направя за тях, знаейки, че тяхната човещина е почтена за преживяване на огромен екран. “

Процесът на основаване на филм също се оказа овластяващо за самите баби. Той сподели, че като им дава думата да играят, филмът им разрешава да се облегнат на своята детска, заразителна сила по метод, който в никакъв случай преди не са имали. И визията на метода, по който другите са се свързали с кино лентата, в допълнение укрепи настроението им.

„ Дори когато снимахме кино лентата, те си споделиха: „ Защо желаете да извършите филм за нас? Ние сме остарели и грозни. “ Това са техните думи “, сподели той. „ Сега, когато филмът излезе и откри аудитория, която е по-голяма, в сравнение с някой от нас би могъл да чака. Мисля, че следвайки ги, те споделят: „ Чувстваме се по-красиви по някакъв начин; ние в действителност се усещаме по-живи и забележими.’ ” 

Голяма част от кино лентата наподобява позната на американците от азиатски генезис. Има ясно изразени културни детайли като метода, по който двамата, които са най-хубави другари, избират да споделят едно легло. И по какъв начин си проправят път през поредност от сектори в двора. Уанг, чието ранно въздействие се крие значително в „ безстрашието “ на скейт видеоклиповете, сподели, че в никакъв случай не се е чувствал заставен да разрежда живота им за по-широка аудитория.

„ Беше радостно, само че беше акт на опозиция “, сподели той. „ Няма да обясняваме нищо. Не е нужно да обясняваме нищо. Това са моите баби. Това е техният живот. И в случай че не го схванеш, не го получиш.

“Nai Nai & Wài Pó ” се изправя против няколко други сериозно приветствани късометражни кино лентата, в това число “The ABCs of Book Banning ”, “Island in Between ” “The Barber of Little Rock ” Christine Turner ” и „ Последният ремонтен завод ”. Но към този момент завоюва по собствен метод.

„ Филмът беше просто резервоар за всичките им разнообразни версии – филм за пърдашите и гибелта, които ненапълно са те “, сподели Уанг.